За да живеем на по-зелена планета, трябва да има повече икономически

За да живеем на по-зелена планета, би трябвало да има повече стопански тласъци за преработване и да създадем работещ стопански модел. Това съобщи ръководителят на Българска асоциация по преработване Борислав Малинов по време на присъединяване си в най-успешния конгрес за зелена промяна -, проведен за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие се организира от 26 до 28 юни в столичния София Ивент Център. По време на събитието над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 разнообразни страни, организираха основния диалог за утрешния свят.  Малинов взе участие в полемиката в границите на панела " Декарбонизация на промишленостите, зелените вериги на доставки и кръговата стопанска система - провокации и благоприятни условия " в първия ден от форума, като модератор на сесията беше Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в Софийския университет, а участници с изключение на Малинов - Росен Карадимов, министър на нововъведенията и растежа, Константин Божинов от " Хайделберг Материали " Девня, Ангел Желязков, изпълнителен шеф на " Биовет ", Елисавета Вълова, управител по околната среда в " Дънди Прешъс Металс ", Ивайло Найденов, основен изпълнителен шеф на BFIE, Гергана Станчева, съосновател и основен действен шеф на Lam`on, а Джордж Кремлис, дипломат на Европейската организация по обществено право в България и почетен шеф на Европейската комисия, направи особено обръщение към присъстващите. В началото на своята тирада Малинов означи, че форумът е извънредно добре проведен с вярно подбрани лектори и тематики. " Българската асоциация по преработване към този момент празнува тази година своя рожден ден - 20 години. Аз съм от основаването на асоциацията неин член. Председател съм към този момент много години. Имам много необятен и изчерпателен взор върху преработването и вторичните първични материали в България, както и в някои други действия, и това ми разрешава да погледна нещата от вътрешната страна и в профил, тъй като нашите членове се занимават с най-различни действия. Ние, несъмнено, разясняваме какво се прави и по какъв начин се прави ", означи Малинов и показа презентация, като изясни, че делът на употребяваните материални запаси от рециклирани материали в България е под междинния за Европа. " Това, което е в алено, е в България. Радостното е, че не сме на последните места, за разлика от други ранглисти, само че не сме и към междинното за Европа. Всъщност това демонстрира каква част от материалите, които се влагат в производството, произлизат от рециклирани първични материали и каква част произлизат от земни запаси. Средно за Европа е 11,5%. Ние сме 4,8, само че, несъмнено, доста бързо се развиваме в тази посока ", уточни Малинов. По думите му поддръжката на зеления преход и намаляването на карбонизацията могат да се осъществят посредством няколко стъпки. " Първото е стопански тласъци за всевъзможен тип преработване. Това най-много може да се направи по два метода - или понижаване на налог облага за избрани браншове или промишлености, в които се влагат повече до несъмнено равнище рециклирани материали, или понижаване на Данък добавена стойност за материали, които са създадени от рециклирани първични материали ", акцентира той и продължи: " Второто е разширение на пазарите за рециклирани материали. Това разширение на пазара е доста просто. Най-вече се употребява и има доста на практика образци, когато всички производители са задължени в своята продукция да поставят избран % рециклирани материали. Това в този момент към този момент е реалност за батериите. Приет е правилник, който сега вече е влезнал в действие. Предстои да се одобри в нашето законодателство ". Според Малинов би било добър образец, в случай че в асфалта наложително се влага % гумен чипс или по-точно гумени елементи от автомобилни гуми, които напълно произлизат от вторични първични материали. " Както това го има в Англия, в Съединените американски щати и други места. Всъщност това с батериите е едно положително начало, само че то може да се развие и в други области ", изясни той. И добави втората стъпка за подобряването на процесите в преработването - подкрепящите начинания от Европейската комисия. " За страдание, рециклиращият отрасъл тук е мощно ощетен. Ние в предходния програмен интервал, който беше за европейските фондове, рециклиращи предприятия, занимаващи се с вторични първични материали, напълно бяха изключени, техните кодове за икономическа активност не бяха в програмата. След много битки успяхме да ги включим във втората част от програмата за финансиране, само че до момента не съм чул някой от сътрудниците да е получил финансиране за каквото и да е, обвързвано с директната работа с вторични първични материали ", посочи Малинов. И изясни, че би трябвало да се има поради, че каквото и да стига в заводите за преработване, то минава през тези 500-600 компании в България, които се занимават със вторични първични материали. " Ако не желаеме в заводите да влизат повече рециклирани материали, да, дайте да им дадем благоприятни условия да си вземат да вземем за пример нова техника, да вземат да създадат повече автоматизация, да ги обучим по какъв начин да употребяват изкуствен интелект в своята активност ", моли Малинов. " Стъпка по стъпка може да се направи доста, тъй че по-голяма част от отпадъка, който се изхвърля на сметищата, се рециклира. Типичен образец за това е текстилът. Около 4% от текстила в България се изхвърля на сметищата. Има призната европейска тактика за текстилните боклуци, която в България към момента няма никакво развиване и тези текстилни боклуци не престават да се изхвърлят на сметищата и да се изгарят зимно време от избрани прослойки от нашето общество ", сподели още той. По думите му в случай че се одобри разпоредба за оползотворяване на боклуци от текстил, трябва да се вкара да събират така наречените продуктови такси, " което, за жалост, не се прави ". " И друга подкрепяща самодейност от Европейската комисия, която би могла са тези, подтикват най към този момент в проекта за възобновяване да се подтикват преработването на боклуци, а не добиването на първични материали. Разликата е голяма ", добави Малинов. И означи, че рекордьор в спестяването на сила и на въглеродни излъчвания, колкото и да е необичайно, е текстилът.  Една дреха, създадена от отпадъчен текстил, икономисва 98% от силата, надлежно и въглеродните излъчвания в съпоставяне със същата дреха, създадена от памук. Защото при памука се наслагват доста процеси по неговото развъждане бране, боядисване, намотаване, минава през доста процеси, шиене на по-късно и по този начин нататък и по този начин нататък. Да, в действителност текстилът в действителност е рекордьор в това нещо ", акцентира ръководителят на Българската асоциация по преработване и съобщи, че идната стъпка, която предлагат, е да се вкара аршин завършек на отпадъците на равнище Европейски Съюз. " Това е малко по-специфичен термин. Ще ви го обясня с едно изречение. Когато един боклук върви своя развой от неговото формиране, отнасяне, събиране, разчистване, разпределение на типове и доставката до някакъв цех, той все си е боклук. Но един боклук има случаи, когато отпадъкът, откакто влезе в една площадка за вторични първични материали, той към този момент може да стане артикул още там, а не когато е влезнал в пещите на завода. Именно това нещо се споделя завършек на отпадъка. В момента това е въведено за месинга. Той считаше, че отпадъците от месинг не са боклук. Това са първични материали. И към този момент, когато ние ги изнасяме най-много за чужбина, тези боклуци от месинг, тъй като не се преработват в България, те не се водят със статута на отпадъка, а със статут на суровина. Това значи краен боклук. Същото нещо ние предлагаме да се вкара за текстилните боклуци и за отпадъците от гуми. Това е последващо, което е най-лесно да се направи и достъп до финансиране на преработването ", сподели Малинов. По негово мнение би трябвало да се провиснал повече стратегии за финансиране, най-много от европейски планове в региона на вторичните първични материали. " Проектите, които са осъществени в България за последните 5 години и които аз знам, се броят на пръстите на едната ръка ", добави той. И беше безапелационен, че с цел да се рециклира повече, е нужен работещ стопански модел. " Има бизнес да купуваш и продаваш и реализираш комерсиална облага. С други няма такава комерсиална облага. И в този случай е въведена системата с продуктовите такси, с цел да може да се обезпечи преработване на тези материали, които нямат комерсиална стойност. Но тук може да се направи още доста с въвеждането на повече и стопански тласъци. Да, дайте пари, в случай че желаете да живеете в по-зелена планета. Общо взето това е и казусът, това е, което би трябвало да създадем ", подчертава Малинов. Последната тематика, която засегна в речта си, беше за преработването на равнище градове и жители. " Това е най-много задължението на всеки от нас като жители да изхвърляме отпадъците си разделно. Във всички градове има тези кофи, които са боядисани с разнообразни цветове. Нека да изхвърляме отпадъците в съответната кофа, а точно това са стъкло, пластмаса, разнообразни типове опаковки и метали. А в случай че го вършим в действителност, ще подкрепяме преработването с доста просто деяние. Не се опасявайте, че тези боклуци, откакто се хвърлят в кофите, се смесват. Не. В България има задоволително доста съоръжения, които да ги преработват. Отпадъците във типа, в който са били събрани в тези кофи, те в действителност правят работа ", акцентира Борислав Малинов. __________________________________________________________________________________________________
Най-голямата и значима конференция за Зелената договорка е проведена от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се организира от 26 до 28 юни. На конферентните подиуми в Sofia Event Center излязоха представители на над 18 страни, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, организираха основния диалог за утрешния свят. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развиване, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers " Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация " Природен газ ", REIB, PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, БАР БГ ЕООД, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade. Green Transition 2024 се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Вulgаrіа ОN АІR, Investor.bg, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.